Ако търсиш еднорог, трябва да се осмелиш да влезеш в гората

Има един период в живота, който не изглежда като застой.
Изглежда като подготовка.

Периодът, в който си казваш:

„Само да ми дойде идеалната идея…“
„Само да усетя, че това е моето…“
„Само да се появи нещо ясно и сигурно… и тогава тръгвам.“

И в това чакане има надежда.
Но има и нещо друго — по-тихо и по-дълбоко: страх.

Защото идеалната идея в главата ни е като златен еднорог.
Магична. Рядка. Блестяща.
Тя обещава успех, смисъл и най-вече: спокойствие.

Само че има една подробност, която никой не обича да чува:

Ако търсиш еднорог, трябва да се осмелиш да влезеш в гората.

Чакането е като стоене на ръба на гората

Представи си: стоиш на края на една гора.

Гората е неизвестното.
Новото. Несигурното. Непредвидимото.

Там са всички онези неща, които „може би“ би искал/а:

• нова професия
• нова среда
• ново направление
• нов бизнес
• нова версия на теб

Но ти не влизаш.

Стоиш на ръба и наблюдаваш.
Четеш, планираш, анализираш. Разглеждаш чужди истории като карта.
Събираш информация, сякаш ако стане достатъчно — ще ти се изясни.

И в един момент си казваш:

„Нещо още не ми е ясно… Не съм готов/а.“

А истината често е друга:
готов/а си… но те е страх.

Нещо, което виждам постоянно като кариерен консултант

Като кариерен консултант, много често откривам нещо изненадващо:

Клиентите ми всъщност знаят мечтаната си работа.
Само че ги е страх да я кажат.

Да, дори и на мен.

Понякога им отнема време… да я назоват пред мен.
Сякаш ако я кажат на глас, тя става истинска.
Сякаш ако я изрекат, вече няма да е просто мечта, която може да стои безопасно в главата им… а ще се превърне в нещо, което изисква действие.

И тогава става още по-интересно:

След като най-накрая я кажат… започваме да работим по това да потвърдим избора им.
Да го разгледаме от всички страни.
Да видим дали пасва, дали има пазар, дали отговаря на ценностите им, дали човекът се вижда там дългосрочно.

И много често стигаме до „да“:

„Да, това е.“
„Това е моето.“
„Това ме вълнува.“

И… въпреки това пак е трудно да започнат.

Дори когато вече са убедени.
Дори когато имат план.
Дори когато мечтата е вече назована и потвърдена.

Пак идва отлагането.

Защото проблемът никога не е бил само в липсата на яснота.

Проблемът е, че трябва да се влезе в гората.

Перфектната идея е опит да си купим гаранция

Перфектната идея звучи като обещание:

„Ако я намериш, няма да сбъркаш.“
„Ако я намериш, ще тръгнеш уверено.“
„Ако я намериш, няма да се изложиш.“
„Ако я намериш, няма да съжаляваш.“

Това всъщност е желание за гаранция.
А кариерата… рядко идва с гаранционна карта.

Еднорогът не идва на поляната, за да ти се представи официално и да ти каже:

„Ти си избраният/избраната. Това е твоят път. Успех!“

Не.

Еднорогът живее навътре.
И за да го намериш, трябва да направиш нещо, което мозъкът мрази:

да тръгнеш без пълна сигурност.

Яснотата не е първа. Яснотата е резултат.

Това е една от най-трудните истини, но и най-освобождаващите:

Яснотата не идва преди действието.
Яснотата идва от действието.

Тя се ражда от реални неща:

• разговори с хора в сферата
• пробни задачи
• малки проекти
• кандидатствания
• първите „опитах“
• първите „не беше страшно“
• първите „всъщност мога“

Тоест — в гората.

Има два вида хора, които са влезли в гората (и и двата вида печелят)

През годините съм виждала клиенти, които се осмелиха да направят промяна и после казаха:

„Уау… оказа се, че това наистина е моето.“
Идеите им се оказаха верни.
Страхът им беше по-голям от реалността.

Но съм виждала и други, които след време ми казват нещо много ценно:

„Абе… оказа се, че не е моето.“

И знаеш ли кое е интересното?

Тези хора не съжаляват.

Не казват „сгреших“.
Казват: „Добре, че опитах.“

Защото най-голямата тежест не е грешният избор.
Най-голямата тежест е:

„Ами ако…?“

А когато си пробвал, вече няма „ами ако“.
Има яснота.
Има спокойствие.
И най-хубавото — мозъкът спира да върти същия филм на повторение.

Малката стъпка е входът към гората

Влизането в гората не е задължително голям скок.

Не е „напускам утре“.
Не е „обръщам живота на 180 градуса“.

Понякога е малко, но истинско:

• едно съобщение към човек от сферата
• един мини проект
• една кандидатура
• един разговор
• една седмица „тествам това“ вместо „мисля за това“

Достатъчно е да направиш първата крачка навътре.
Не трябва да виждаш целия път.

Финал: еднорогът е награда за смелите, не за чакащите

Ако си в застой, не значи, че си изгубен/а.
Често значи, че си на ръба на гората… и чакаш да стане безопасно.

Само че безопасно не става така.

Става след крачката.

Перфектната идея не е стартът.
Перфектната идея е резултатът.

И ако търсиш еднорог…
не чакай да излезе при теб.

Влез в гората.

Не защото не те е страх.
А защото това, което търсиш, се намира само там.