Като кариерен консултант колекционирам истории на хора, които обичат това, което правят - онези хора, при които блясъкът в очите не изгасва дори когато стане трудно.
В тази статия от рубриката „Моят път към мечтаната работа“ ви срещам с Виктория Динчева - дама, която прави нещо, за което аз мечтая от малка: танцува така, сякаш лети.
Здравей, представи се с няколко думи!
Казвам се Виктория Динчева и съм шампион на България по спортни танци. В тази сфера съм вече 23 години. Придобих знанията си в чужбина, а след това се върнах, за да ги приложа на родна земя и да помагам в изграждането на новото поколение наши деца.
Завърших бакалавърска степен като треньор, както и магистратура, свързана с оформяне на шоу програми. Придобих най-високия национален съдийски лиценз, а следващата ми цел е международен лиценз.
Имам спортен клуб с няколко филиала, а отскоро съм и майка.
Каква искаше да станеш, когато пораснеш?
От 10-годишна знам, че ще следвам танцовия си път. Никога не съм била изправена пред дилемата: „Сега какво следва?“
Наричаш работата си „мечтана“. Какъв беше твоят път към нея?
Лично моят път беше един от най-тежките, които съм чувала в нашия бранш. При мен определено нямаше дори малка доза късмет – всичко се случваше с много труд и въпреки условията.
В допълнение, бях от малкото състезатели, които имаха родител мениджър. А когато сам менажираш кариерата си, без треньор или коуч, рискът е по-голям, процесът е по-скъп, а отговорността за успехите и провалите е изцяло твоя.
Днес, когато състезателната ми кариера вече е зад гърба ми, мога да кажа, че за мен това беше правилният начин. Благодарна съм на майка ми за възможността и подкрепата.
Мечтаната работа има ли минуси?
Щом е мечта, човек не пита каква е цената, която трябва да плати, за да я достигне. А ако я разбере - не мисли дълго върху нея.
Когато си въвлечен в процеса, вече не питаш къде е рамката. Времето и емоциите, които влагаш, със сигурност са много повече, отколкото при работа, в която просто гледаш часовника и чакаш краят на работния ден.
Отдаването на толкова много време и енергия на нещо толкова лично неизбежно отнема от личното време. Но тези, които те обичат, ще разберат.
Какво те зарежда в работата ти?
Зарежда ме това да отдавам енергия и знания, да помагам и да виждам положителен резултат.
Кaкъв е твоят съвет към хората, които работят нещо, което не е точно тяхното?
Моят съвет е: след 8-те часа за някого другиго, вложете поне още 3 часа на ден за себе си и за изграждането на свой остров. В един момент ще имате върху какво да стъпите.
Историята на Виктория е напомняне, че мечтаната работа не винаги изглежда романтично отвътре. Понякога тя изисква ранни избори, много лишения, постоянство и хора до теб, които вярват в мечтата ти дори когато пътят не е лек.
Но може би точно в това е разликата между „работа“ и „призвание“. Работата може да те уморява. Призванието също. Но то те връща отново и отново към себе си.
А когато човек върви по своя път с такава отдаденост, движението му започва да изглежда леко — почти като танц.
Мария Илиева
Аз съм кариерен консултант и специалист "Подбор на персонал".
Ще ти помогна да намериш мечтаната работа.