Заблудата за „вечната кариера“ (и защо е напълно нормално да сменяш посоката си повече от веднъж)

Някога вярвах, че има една единствена „правилна“ работа за всеки от нас – онази, която ще ни кара да ставаме с желание всеки понеделник, ще ни дава смисъл и удовлетворение, и ще остане такава до края на професионалния ни път.

С времето – и като човек, и като кариерен консултант – стигнах до извода, че подобна „вечна мечтана работа“ почти не съществува. И това е напълно естествено.

Ти не си камък

„Всяко доживотно обвързване се основава на вярата, че познаваш човека, който ще бъдеш след десет години.“
– Даниел Гилбърт, психолог от Харвард и автор на Stumbling On Happiness

През 2013 г. Гилбърт, заедно с Жорди Куоидбах и Тимъти Уилсън, провеждат серия онлайн експерименти с над 19 000 души.
Резултатите показват, че повечето участници вярват, че вече са се оформили като личности и че в бъдеще няма да се променят съществено.

Изследователите наричат това явление „илюзията за края на историята“.
„Хората на средна възраст често гледат на тийнейджърската си версия с усмивка или смущение,“ казва Гилбърт.
„Но не осъзнават, че бъдещите им „аз“ ще гледат по същия начин на сегашните.“

Моят личен опит: трите пъти, когато промених посоката си

Аз самата съм правила три сериозни кариерни завоя. И в трите случая бях убедена, че това е „моето място“.
След време обаче започвах да усещам, че посоката вече не ми подхожда. Не защото професията е била грешна, а защото аз самата се бях променила.

Да преминеш към нещо ново е предизвикателство – изисква да усвоиш нови умения, да преосмислиш начина, по който работиш и живееш. Но често е по-трудно да останеш там, където вече не намираш смисъл.

Подобни преживявания споделят и много от клиентите, с които работя.
Често чувам реплики като:

„Вече не вярвам в идеята, която защитавах преди.“
„Смених фокуса си – искам повече време и спокойствие.“
„Изморих се да работя с хора, искам нещо по-осезаемо, да работя с ръцете си.“
„Вече не са ми важни парите или престижът – важен ми е смисълът.“

И тогава виждам как от ИТ специалист се ражда сладкар, от маркетолог – логопед, от адвокат – терапевт. Тези промени не са бягство, а естествен резултат от личностното развитие. Професионалната посока често следва промяната в ценностите, нуждите и темпото на живот.

Младите хора и страхът от „фаталния избор“

Когато работех като кариерен консултант на кандидат-студенти и студенти в Софийския университет, често срещах млади хора, притиснати от усещането, че трябва да направят перфектния избор – избор „за цял живот“.
Мнозина се страхуваха не толкова от грешка, колкото от критика – от родителите, от обществото, от очакването, че промяната е провал.

Този страх често се корени в разликите между поколенията.
Родителите им са израснали в свят, в който сигурността се свързваше с постоянна професия и предвидимо бъдеще.
Днешните млади хора обаче навлизат в реалност, в която промяната е константа, а гъвкавостта – основно професионално умение.

Анализаторите казват, че съвременното поколение ще смени между пет и седем професии през живота си. Не защото не знае какво иска, а защото светът се променя – и те се адаптират заедно с него.

Светът на труда вече е различен

Преди няколко десетилетия идеята за кариера „за цял живот“ беше не само нормална, а и очаквана.
Индустриите бяха стабилни, професиите – предвидими, а сигурността – гарантирана.

Днес обаче пазарът на труда се променя изключително бързо.
Прогнозите сочат, че до 2030 г. половината от сегашните професии ще изчезнат или ще се трансформират напълно.
На тяхно място се появяват нови роли, които преди десетилетие не съществуваха.

Сигурността вече не идва от една конкретна позиция, а от способността да се адаптираш, да учиш и да прилагаш знанията си в различни контексти.
Да можеш да се променяш е новата форма на стабилност.

И така… какво следва?

В свят, в който почти нищо не е „завинаги“, търсенето на „вечна кариера“ е заблуда.
Жорди Куоидбах дава обяснение:

„Осъзнаването колко преходни са нашите ценности може да ни накара да се съмняваме във всяко решение и да поражда тревожност.“

Затова често се вкопчваме в илюзията, че има едно-единствено „правилно“ място.
Но растежът и развитието неизбежно включват известна несигурност.

Как да се освободиш от мита за „завинаги“

1. Приеми промяната като естествена.
   Тя не е слабост или колебание, а знак за развитие.

2. Открий повтарящите се теми.
   Във всеки етап има общи нишки – хората, на които помагаш, средата, която ти подхожда, начинът, по който изразяваш себе си.

3. Дай си разрешение да експериментираш.
   Не е нужно решението да е окончателно. Промяната може да е временна, но винаги е полезна.

Финал

Мечтаната работа не е фиксирана цел, а движеща се посока.
Тя се променя заедно с нас – с опита, знанията и новите ни приоритети.
И може би истинската професионална зрялост не е в това да намерим една-единствена роля, а в умението да разпознаваме кога е време за следващата.