Йоана Ангеловска - строителен инженер

Лятната ми ваканция ме срещна с една прекрасна, енергична и много позитивна дама – Йоана Ангеловска, строителен инженер.

Както във всяка история от рубриката „Моят път към мечтаната работа“, и тук усетих онази искрица и блясък в очите, които отличават хората, обичащи истински това, което правят. Йоана говори за професията си с вдъхновение и увереност – така, че човек веднага разбира: това е не просто работа, а призвание.

Затова побързах да я поканя да разкаже повече за своя път – как е избрала строителното инженерство, какво я вдъхновява в тази професия и как изглежда мечтаната работа през нейните очи. 

ЗДРАВЕЙ, ПРЕДСТАВИ СЕ С НЯКОЛКО ДУМИ!

Казвам се Йоана Ангеловска и съм строителен инженер. Завършила съм висше образование в Университет по Архитектура, Строителство и Геодезия (УАСГ), спегиалност Промишлено и гражданско строителство (ПГС), магистърска степен. Веднага след дипломирането (2000г.) започнах да работя по специалността в едно проектантско бюро. След преструктуриране на фирмата през 2025г., с моите колеги (също строителни инженери) създадохме собствено проектантско бюро. И така до днес.

 КАКВА ИСКАШЕ ДА СТАНЕШ КАТО ПОРАСНЕШ?

Решението да стана строителен инженер взех твърдо и непоколебимо още в ранна детска възраст, може би на 8г. Моята майка беше строителен техник и работеше на обекти. Аз много обичах да прекарвам време при нея в канцеларията (тогава „офиси“ нямаше), да ходим до обектите и да разкарваме със самосвалите бетон. И всичките папки и документи, напрежението от сериозността на работата, „израстването“ на блоковете от нищото – тези неща много ме привличаха. Тогава реших, че това е моята бъдеща професия. И си съставих план как да го постигна.

 НАРИЧАШ РАБОТАТА СИ „МЕЧТАНА“, КАКЪВ БЕШЕ ТВОЯТ ПЪТ КЪМ НЕЯ? 

Аз съм родена в малък град – Кнежа. Средното образование завърших в гимназията там. Бях решила, че като естествена подготовка за инженерството ще отида да уча в Строителния техникум във Враца. За да съм сигурна, че ще ме приемат, реших да уча една година в ПМГ- Враца и да нямам притеснения на изпита. Приеха ме в ПМГ (тогава навсякъде почти се влизаше с изпити), но после пътеката ми малко кривна. Записаха ме в паралелка с усилено изучаване на английски език, имахме подготвителен клас, и вече стана сложно да кандидаствам в техникум. Но пък така се подготвих много добре за кандидат-студентския изпит по математика в УАСГ.

 Ясно беше, че искам да уча само едно нещо – ПГС в УАСГ. За психическа подготовка за изпита обаче се записах да кандидаствам в СУ, специалност Информатика, защото техния изпит по математика беше преди този в УАСГ и така щях да знам как протича това мероприятие и да не се шашкам излишно. И там ме приеха, но аз аристократично, отдадено и без ясна визия за бъдещето избрах да уча за строителен инженер.

Следването в УАСГ беше едно от най-тежките. Проекти, заверки, изпити, практики – през целия семестър се работи усилено. Завърших обаче, запознах се с бъдещите ми най-добри приятели, и сложих ИНЖ. пред името си.

 МЕЧТАНАТА РАБОТА ИМА ЛИ МИНУСИ?

Минуси в работата има, естествено. Отговорността е голяма, напрежението е доста сериозно, често се налага да работим до късно и в уикендите, защото имаме срокове за предаване на проектите.

Но това си е било част от професията винаги. И всички го приемаме.

Болката ми е заради недостатъчното признание. Да оставим настрана финансовата част дори – което е съществен минус, тъй като от целия стоителен процес ние носим най-голямата отговорност, но по заплащане сме най-ниско във веригата.

Повечето хора не знаят с какво се занимават инженерите. Защото нашата работа остава скрита. И в момента популярността на тази професия е много, много ниска.

 Аз съм от късметлиите, обаче. Всяка сутрин, вече 26 години, отивам с желание на работа. С колегите ми съм се разбирала винаги, с много от тях, с които сме се разделили, поддържам и до днес близки отношения. То за да си строителен инженер, трябва и стеснен профил, сигурно затова.

И докато заплащането на труда ми стига, за да не мисля как да посрещна ежедневните разходи и остават достатъчно пари за билети за концерти, водещото за мен ще бъде да отивам в офиса, за да се свърши работата. Колкото време и усилия да са необходими. Никога в целия ми трудов път не са ме водели парите като цел. Винаги съм давала 100% от себе си, за да създадем продукт по най-високите стандарти, защото в етикета стои и моето име. И това съм показвала на всички млади колеги, които са идвали при нас.

КАКВО ТЕ ЗАРЕЖДА В РАБОТАТА ТИ?

Това, което много ми харесва в нашата професия, е процесът на създаване и полученото удовлетворение от постигнатото. В същността си тя е творческа, ние създаваме конструкции, които стоят и служат на хората. И в този процес има красота, макар и това да се вижда от малцина. Защото конструкциите не са никога еднакви. За една сграда дори могат да се създадат много варианти. И решаваме проблеми непрекъснато. Това много ми допада – няма еднотипност, монотонност, не се изчерпва самата професия. Постоянно се сблъскваме с нови неща – софтуери, материали, концепции, технологии. И учим, което много ме зарежда. 

КАКЪВ Е ТВОЯТ СЪВЕТ КЪМ ТЕЗИ, КОИТО РАБОТЯТ НЕЩО, КОЕТО НЕ Е ТОЧНО ТЯХНОТО?

Не е важна работата сама по себе си, а какво влагаш в нея и какво получаваш от нея на емоционално ниво. Колкото по-рано откриете какво ви гъделичка, усмихва и тревожи, докато го правите, толкова по-добре.