Защо някои „изгарят“ по-бързо: справянето със стреса като умение срещу бърнаут

Мария ИлиеваМария ИлиеваКариера
Share
Защо някои „изгарят“ по-бързо: справянето със стреса като умение срещу бърнаут

Двама души в един и същ екип, с едно и също натоварване и един и същ ръководител. След година единият е уморен, но се държи. Другият е на ръба на бърнаута.

Разликата често не е в това колко работят, а в това как се справят с напрежението и как се възстановяват след него. Добрата новина е, че това може да се научи.

Бърнаутът започва там, където стресът остане неовладян

Световната здравна организация описва бърнаута като синдром, който е резултат от хроничен стрес на работното място, който не е бил успешно овладян. В Международната класификация на болестите (МКБ-11) той е описан като професионален феномен, а не като заболяване. Разпознава се по три признака:

  • Изтощение: енергията е свършила и почивката вече не помага.
  • Дистанция и цинизъм: работата започва да ви дразни, отчуждавате се от нея и от хората в нея.
  • Спад в ефективността: полагате повече усилия, а постигате по-малко и започвате да се съмнявате в себе си.

Обърнете внимание на думите „не е бил успешно овладян“. Стресът сам по себе си е част от всяка работа. Бърнаутът идва, когато за дълго натоварването е по-голямо от начините, по които се справяме с него и се възстановяваме.

Слабото справяне със стреса: умение, а не характер

В психологията се говори за ниски умения за управление на стреса (low stress-management abilities) или за неефективни копинг стратегии. Това означава, че човек няма достатъчно работещи начини да се справи с напрежението, когато то възникне, и да се възстанови след това.

Важно е да го кажем ясно: това е умение, а не черта на характера. Ако сте близо до бърнаут, това не значи, че сте „слаб човек“. По-вероятно е да имате малко инструменти или да ползвате такива, които помагат днес, но вредят утре. А уменията се учат.

Двете места, където справянето се проваля

Класическата теория на Ричард Лазарус и Сюзан Фолкман (1984) описва стреса като процес в две стъпки:

  1. Оценка: „Заплаха ли е това за мен и имам ли сили да се справя?“
  2. Справяне (coping): какво правя, за да се справя с проблема или с чувствата, които той предизвиква.

Слабото справяне може да се случи и на двете места. Някои хора виждат заплаха във всичко: всеки имейл от шефа е знак за провал, всяка промяна е опасност. Други оценяват ситуацията реалистично, но имат малко и неподходящи начини да реагират.

Връзката с бърнаута е пряка. Ако всеки ден оценявате десетки ситуации като заплаха, тялото ви живее в постоянна тревога. Ако в същото време нямате работещи стратегии, напрежението няма къде да отиде и се трупа.

Как изглежда на практика

Повечето от нас ползват стратегии и от двете колони по-долу. Проблемът е, когато лявата колона стане навик.

Неефективно справяне

Ефективно справяне

Как неефективното храни бърнаута

Избягване и отлагане: проблемът се натрупва

Действие по проблема: планиране, приоритети, малки стъпки

Задачите се трупат и утрешният натиск е по-голям от днешния

Руминация: „Защо винаги на мен?“

Преоценка: „Какво мога да контролирам тук?“

Умът продължава да работи и вечер, и на почивка

Потискане на емоциите: „Добре съм“, докато не избухнете

Назоваване и приемане на емоциите

Потискането струва енергия и се пробива в най-неудобния момент

Катастрофизиране: „Ако не успея, всичко рухва“

Реалистичен поглед: „Неприятно е, но ще се справя“

Всяка задача се преживява като въпрос на живот и смърт

Изолиране: справям се сам(а), не искам помощ

Търсене на подкрепа: разговор, делегиране, молба за помощ

Товарът се носи самотно, а самотата подхранва цинизма

Бързи бягства: алкохол, преяждане, безкрайно скролване

Истинско възстановяване: сън, движение, природа, хобита

Облекчението трае минути, а лошият сън отнема енергия за утре

Непознаване на собствените граници: изтощението се забелязва чак при болест

Разпознаване на ранните сигнали и реакция навреме

Сривът изглежда внезапен, макар да се е трупал с месеци

Стратегиите от лявата колона носят облекчение в момента. Затова са толкова силен навик. Но те не решават проблема и не връщат силите, така че изтощението се трупа незабелязано.

Възстановяването: частта, която най-често пропускаме

Справянето не е само как реагирате в момента, а и как се възстановявате след това. Германската изследователка Сабине Зонентаг описва четири преживявания, които възстановяват след работа:

  1. Психическо откъсване: да не мислите за работата в свободното си време. Не само да не работите, а и да не „превъртате“ деня наум.
  2. Отпускане: дейности с ниско усилие, които успокояват: разходка, музика, четене.
  3. Овладяване на нещо ново: хоби или умение извън работата, което дава усещане за успех: език, инструмент, спорт, готварство.
  4. Контрол: да решавате сами как прекарвате свободното си време.

Хората, които трудно „изключват“, натрупват стрес ден след ден, дори работата им да не е по-тежка от тази на другите. Това обяснява и двамата колеги от началото. Единият всяка вечер зарежда батерията си, а другият я разрежда още малко.

Запитайте се: кое от четирите липсва най-много във вашата седмица?

Спиралата към бърнаута

Неефективното справяне и липсата на възстановяване рядко действат поотделно. Те се подхранват взаимно и образуват кръг: колкото по-изтощени сте, толкова по-заплашително изглежда всяка нова задача.

65ffd8a9-102f-4e0c-965d-1d29bd1c2bab_0

Кръгът може да бъде прекъснат на всяка стъпка: с реалистична оценка, с работещо справяне или с истинско възстановяване. Колкото по-рано, толкова по-лесно.

Какво можете да направите още от утре

  1. Запишете си ранните сигнали. Направете списък с 3–4 свои знака: лош сън, раздразнителност, главоболие, отлагане. Когато се появят два наведнъж, забавете темпото, вместо да натиснете по-силно.
  2. Задавайте си въпроса за контрола. При всяка напрегната ситуация: „Какво мога да контролирам тук?“ Действайте по това, а останалото назовете и оставете.
  3. Разделете голямото на малки стъпки. Отлагането расте, когато задачата изглежда огромна. Определете само първите 15 минути работа.
  4. Назовете емоцията. „Ядосан(а) съм, защото…“ вместо „Добре съм“. Така по-лесно решавате какво ви трябва.
  5. Създайте ритуал за край на работния ден. Запишете трите задачи за утре, затворете лаптопа, излезте за кратка разходка. Така умът получава сигнал, че работата е приключила.
  6. Планирайте възстановяването, както планирате срещите. Поне веднъж седмично за всяко от четирите преживявания на Зонентаг.
  7. Помолете за помощ по-рано. Разговор с колега, делегиране, ясно „Сега не мога да поема това“.

Не е нужно да въведете всичко наведнъж. Изберете една стратегия от средната колона на таблицата и я практикувайте две седмици.

Важно: бърнаутът не е само ваша отговорност

Уменията за справяне със стреса са важни, но не са цялата картина. Изследванията на Кристина Маслак и Майкъл Лайтър показват, че бърнаутът се появява при разминаване между човека и работата в шест области: натоварване, контрол, възнаграждение, общност, справедливост и ценности.

Ако работата системно изисква повече, отколкото е разумно, никакво умение за справяне няма да е достатъчно. Тогава въпросът не е само „Как да се справям по-добре?“, а и „Това ли е правилното място за мен?“. Тук помага кариерното консултиране: да разберете какво в работата ви може да се промени, какво не и каква е следващата ви стъпка.

Потърсете и психолог или лекар, ако изтощението продължава седмици въпреки почивката, ако сънят ви е трайно нарушен или ако сте загубили интерес към нещата, които преди ви радваха. Това не е слабост, а разумна стъпка.

В заключение

Бърнаутът рядко идва изведнъж. Той се трупа от вечерта, в която не сте „изключили“, от проблема, който сте отложили, от емоцията, която сте потиснали. Затова и пътят навън минава през малки, ежедневни умения: да оценявате реалистично, да реагирате по работещ начин и да се възстановявате истински.

Тези умения се учат. Колкото по-рано започнете, толкова по-малко ще ви струват. Ако усещате, че сте близо до ръба, и не сте сигурни дали проблемът е в начина ви на справяне или в самата работа, можем да го разгледаме заедно в консултация.

Литература

  • Lazarus, R. S., & Folkman, S. (1984). Stress, Appraisal, and Coping. New York: Springer.
  • Sonnentag, S., & Fritz, C. (2007). The Recovery Experience Questionnaire. Journal of Occupational Health Psychology, 12(3), 204–221.
  • Maslach, C., & Leiter, M. P. (1997). The Truth About Burnout. San Francisco: Jossey-Bass.
  • Световна здравна организация (2019). Burn-out an “occupational phenomenon”: International Classification of Diseases.

Мария Илиева
Author

Мария Илиева

Здравей, казвам се Мария Илиева.
Аз съм кариерен консултант и специалист "Подбор на персонал".
Ще ти помогна да намериш мечтаната работа.

More from the blog

Still have a questionafter reading?

A free thirty-minute conversation — about your goals, experience and the next concrete step.