Дауншифтинг по пътя към смисъла

Чували ли сте термина “rat race” (букв. “състезаващи се плъхове”), или както се нарича на български - безскрупулна надпревара? Често така описват корпоративния свят. Стараеш се, работиш извънредно, понякога дори в почивни дни и то без да ти плащат допълнително, стресираш се с крайни срокове и мнението на шефовете ти. В луда надпревара си да се докажеш, да достигнеш върха в кариерното си развитие и най-накрая да получиш влиянието и финансовите облаги, които заслужаваш.

Да, ама не. В края на пътя те очаква голямата награда - сиренцето и тогава хоп, след теб щраква капана за мишки. Дори и тогава, когато си достигнал върха, щастието не идва. Смисъл няма, загубен е по пътя. Може би е останал в някоя от безсънните нощи, в които си се притеснявал за поредната важна презентация.

Докато се приготвяш за ден, който да прекараш в шумен офис, се заглеждаш в отражението си и виждаш да се прокрадват първите бели коси. Връщаш се от работа и отиваш да видиш детето си, което сякаш до преди годинка е молело за повече внимание, но то сега затръшва вратата и не иска да чува за теб. Сядаш уморен на дивана и се чудиш кога ли мина това цялото време. 

А може би още не си стигнал дотам. Може би все още нямаш бели коси, нито дете, и все още имаш време да намериш смисъл. Така си казват и хората, които избират дауншифтинг. Те заменят добре платена и/или престижна работа с по-нископлатена такава, която за сметка на това им носи щастие. Решаваш да последваш техния пример, излизаш от голямата корпорация с гордо вдигната глава, слизаш от колелото на системата и избираш да проправиш пътя си сам. И успяваш, вече си щастлив!

Или пък не, може би удряш на камък. Толкова време си живял в зоната си на комфорт, че нямаш идея какво би ти донесло вътрешната удовлетвореност, за която така копнееш. Ако си от този тип хора, може би е време да се обърнеш към кариерен консултант. Не чакай децата ти да пораснат, избери себе си и намери щастието.