Кети Михайлова – Quality Assurance Specialist

Усмихната, ведра, добронамерена и щура са все определения за Кети, които можеш да забележиш от пръв поглед. Дали са задължителни качества за работата й като QA специалист ще научиш от интервюто й за рубриката „Моят път към мечтаната работа“.

1. Здравей, представи се с няколко думи:

Здравей! Казвам се Кети, на 30 години, емпат и мечтател.

2. Каква искаше да станеш като пораснеш?

Като малка, както много деца, исках да бъда ветеринар. Майка ми ми е разказвала, как от около 5-годишна съм започнала да събирам всичко бездомно в квартала, да го водя вкъщи, да го къпя във ваната и да му готвя спагети. В последствие, се ориентирах към по-различни кариерни решения, може би след като в ранното си тийнейджърство, всъщност разбрах колко много учене и практика се изисква за ветеринарната професия.

3. Наричаш работата си „мечтана“ , какъв беше твоят път към нея?

Пътят ми до тук е доста засукан, с обратни завои и опасни засечки. Ще се опитам да

бъда максимално кратка в разказа си:
Завърших гимназия в клас със засилено изучаване на литература и история. Логически последва избора (предимно на майка ми), да се запиша да уча Право.

Е, да, но горе-долу по средата (3-ти курс), ме удари просветлението, че това не е “моето”. Виждайки се, като по-артистичен човек, започнах да прекарвам свободното си време, самообучавайки се на разни тънкости на рекламния/маркетинг занаят. Тропнах с крак и си казах – ето това е призванието ми!

След като изкарах студентските си години – 5 на брой (да, все пак завърших Право-то!) – работейки в корпорация за съпорт и мениджмънт, предимно нощни смени – реших, че съм готова да започна да градя кариера в Рекламата. Стажувах и работих в едни от най-големите рекламни агенции в София. Отново след около 3 години (това за мен явно е някакъв превратен период), усетих много силното чувство на “хм – това пак не е моето”. Започнах да губя вяра в способностите и знанията си. Малко или много “се отказах” и се отдръпнах от тази среда. Заврях се в администрацията на едно държавно предприятие. Беше удобно – взимаш едни пари, вършиш почти негативно количество работа. Хората си примираха за подобно развитие на нещата. Аз обаче, познайте кога – около 3-тата година – усетих, че погубвам потенциал и мозъчни клетки правейки Нищо.

И тогава направих първото Много Правилно Нещо за себе си и кариерата си: Спрях да работя. Напуснах. Записах се на Борсата на труда. Оказа се, че за близо 10-те си години работен стаж, ми се полагат доста месеци.

Около два месеца ми отне, да се отпусна тотално, да пренастроя мозъка си от работна честота, на такава, в която да спре да мисли постоянно само за работа и задачи. След тези два месеца на “прочистване”, започна да ми става все по-лесно да забелязвам какво ми е интересно и в какво съм добра. Записах се на курс по програмиране. За човек-литератор това звучи доста странно като избор, нали? По време на този курс, научих доста за различните “роли” на хората в IT индустрията. Една професия ми хвана окото – QA или т.нар. Software Tester. Започнах да проучвам фирми, възможности, други обучения. Правих това всеки ден, в следващите няколко месеца.

Едно място ме привлече като магнит и още преди да съм завършила курса – Upnetix – кандидатствах там, точно за позицията на QA Specialist. Интервюто мина чудесно, но на първо четене – не получих мястото. Получих доста логична и градивна обратна връзка – въпреки, че покривах доста от изискванията, фирмата имаше нужда от кадри с по-богат опит от моя. Но това не ме обезкуражи- напротив- с техните съвети, започнах да задълбочавам в спецификите на професията. Казах си- явно не ми е дошло времето. Реших да не кандидатствам в други фирми, оставаха ми няколко месеца на борса, сметнах, че в тези няколко месеца, е по-добре да се надградя в това, което искам. И търпението ми бе възнаградено. След едва няколко седмици от Upnetix ми се обадиха, че са премислили позицията си и биха ме наели, въпреки липсата на опит – вярата в човешкият фактор си каза тежката ду

ма и си стиснахме ръцете, че сме си паснали. Почти година по-късно, смея да твърдя същото. Намерих мястото си.

4. Мечтаната работа има ли минуси?

Към момента единствените имагинерни минуси, които бих могла да спомена, са тези, свързани с факта, че често пъти просто не ми се тръгва от тук и
а) закъснявам с разходките на кучето ми,
б) малко съм занемарила извън-офисните си приятелства (приятели, извинявайте, имаме game-room!)

5. А какво те зарежда в работата ти?

Зарежда ме факта, че работим с един пул от хора, които са страшно млади, изключително амбициозни и надъхани. Тъй като работим

в партньорство с академията за интензивно обучение по програмиране IT Talents, голяма част от новоназначените са или все още студенти или прясно завършили. Главите им са като едни фунии, които искат само да поемат още и още новости и информация. Може би факта, че за много от тези хора, това е едно от първите им работни места, е доста “освобождаващ” – те не са затормозени с т.нар. “burnout”, напрежението създадено от неподходящ работодател или каквато и да било служебна ингрига. Тези хора ме зареждат всяка сутрин на 100% и нямам търпение да ги видя и да се посмеем заедно.

6. Какъв е твоят съвет към тези, които работят нещо, което не е точно тяхното?

НИКОГА не е късно да промените мнението, интересите си; Да надраснете това, което сте си мислели, че е вашето. Имаме толкова много свободен достъп до интернет: онлайн курсове, безплатни обучения… Опитвайте нови неща, интересувайте се, проучвайте, питайте познати, пишете във форуми, разглеждайте квалификационните курсове, които биха могли да ви надградят и не се притеснявайте да се учите постоянно на нещо ново, да попивате от по-младите и от време на време да си признаете пред себе си, че може пък да сте се объркали в избора си. Това не е срамно, нито пък опасно. Освободете се от предразсъдъците си, починете си, усетете себе си и скачайте с главата напред.

Ти намери ли своята мечтана работа?  Ако все още я търсиш и имаш нужда от помощ, не се колебай да се свържеш с мен на 0889473424 или тук .